захапел

Речник на българския език

1. захапел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захапел е производна форма на захапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захапел — мин. деят. несв. прич. м. р.

захапел е производна форма на захапя (мин. деят. несв. прич. м. р.).