захабил съм

Речник на българския език

1. захабил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

захабил съм е производна форма на захабя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. захабил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

захабил съм е производна форма на захабя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).