захабил си

Речник на българския език

1. захабил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

захабил си е производна форма на захабя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. захабил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

захабил си е производна форма на захабя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).