захабил е

Речник на българския език

1. захабил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захабил е е производна форма на захабя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захабил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захабил е е производна форма на захабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).