захабило

Речник на българския език

1. захабило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захабило е производна форма на захабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. захабило — мин. деят. св. прич. ср. р.

захабило е производна форма на захабя (мин. деят. св. прич. ср. р.).