захабила

Речник на българския език

1. захабила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

захабила е производна форма на захабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. захабила — мин. деят. св. прич. ж. р.

захабила е производна форма на захабя (мин. деят. св. прич. ж. р.).