захабели

Речник на българския език

1. захабели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

захабели е производна форма на захабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. захабели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

захабели е производна форма на захабя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).