зафъфлил си

Речник на българския език

1. зафъфлил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зафъфлил си е производна форма на зафъфля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зафъфлил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зафъфлил си е производна форма на зафъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).