зафъфлил е

Речник на българския език

1. зафъфлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зафъфлил е е производна форма на зафъфля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зафъфлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зафъфлил е е производна форма на зафъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).