зафъфлил

Речник на българския език

1. зафъфлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зафъфлил е производна форма на зафъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зафъфлил — мин. деят. св. прич. м. р.

зафъфлил е производна форма на зафъфля (мин. деят. св. прич. м. р.).