зафучавал

Речник на българския език

1. зафучавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зафучавал е производна форма на зафучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зафучавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зафучавал е производна форма на зафучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зафучавал — мин. деят. св. прич. м. р.

зафучавал е производна форма на зафучавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зафучавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зафучавал е производна форма на зафучавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).