заформяло е

Речник на българския език

1. заформяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заформяло е е производна форма на заформям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заформяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заформяло е е производна форма на заформям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заформяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заформяло е е производна форма на заформям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. заформяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заформяло е е производна форма на заформя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).