заформял

Речник на българския език

1. заформял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заформял е производна форма на заформям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заформял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заформял е производна форма на заформям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заформял — мин. деят. св. прич. м. р.

заформял е производна форма на заформям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заформял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заформял е производна форма на заформям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. заформял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заформял е производна форма на заформя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. заформял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заформял е производна форма на заформя (мин. деят. несв. прич. м. р.).