заформило

Речник на българския език

1. заформило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заформило е производна форма на заформя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заформило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заформило е производна форма на заформя (мин. деят. св. прич. ср. р.).