заучил

Речник на българския език

1. заучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заучил е производна форма на зауча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заучил — мин. деят. св. прич. м. р.

заучил е производна форма на зауча (мин. деят. св. прич. м. р.).