заучел

Речник на българския език

1. заучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заучел е производна форма на зауча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заучел е производна форма на зауча (мин. деят. несв. прич. м. р.).