зауспокоявал си

Речник на българския език

1. зауспокоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зауспокоявал си е производна форма на зауспокоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зауспокоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зауспокоявал си е производна форма на зауспокоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. зауспокоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зауспокоявал си е производна форма на зауспокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).