заусмихвало си

Речник на българския език

1. заусмихвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заусмихвало си е производна форма на заусмихвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. заусмихвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заусмихвало си е производна форма на заусмихвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. заусмихвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заусмихвало си е производна форма на заусмихвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).