заупорствал си

Речник на българския език

1. заупорствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заупорствал си е производна форма на заупорствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заупорствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заупорствал си е производна форма на заупорствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заупорствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заупорствал си е производна форма на заупорствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).