заупорствал е

Речник на българския език

1. заупорствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заупорствал е е производна форма на заупорствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заупорствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заупорствал е е производна форма на заупорствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заупорствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заупорствал е е производна форма на заупорствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).