заупорствало е

Речник на българския език

1. заупорствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заупорствало е е производна форма на заупорствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заупорствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заупорствало е е производна форма на заупорствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заупорствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заупорствало е е производна форма на заупорствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).