заумилквал

Речник на българския език

1. заумилквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заумилквал е производна форма на заумилквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заумилквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заумилквал е производна форма на заумилквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заумилквал — мин. деят. св. прич. м. р.

заумилквал е производна форма на заумилквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заумилквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заумилквал е производна форма на заумилквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).