заувивахте

Речник на българския език

1. заувивахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

заувивахте е производна форма на заувивам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заувивахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

заувивахте е производна форма на заувивам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).