заувивало

Речник на българския език

1. заувивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заувивало е производна форма на заувивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заувивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заувивало е производна форма на заувивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заувивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заувивало е производна форма на заувивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заувивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заувивало е производна форма на заувивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).