заувивал

Речник на българския език

1. заувивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заувивал е производна форма на заувивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заувивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заувивал е производна форма на заувивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заувивал — мин. деят. св. прич. м. р.

заувивал е производна форма на заувивам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заувивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заувивал е производна форма на заувивам (мин. деят. несв. прич. м. р.).