затътрузил

Речник на българския език

1. затътрузил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затътрузил е производна форма на затътрузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затътрузил — мин. деят. св. прич. м. р.

затътрузил е производна форма на затътрузя (мин. деят. св. прич. м. р.).