затътрузел

Речник на българския език

1. затътрузел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затътрузел е производна форма на затътрузя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затътрузел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затътрузел е производна форма на затътрузя (мин. деят. несв. прич. м. р.).