затършувал

Речник на българския език

1. затършувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затършувал е производна форма на затършувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затършувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затършувал е производна форма на затършувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затършувал — мин. деят. св. прич. м. р.

затършувал е производна форма на затършувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. затършувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

затършувал е производна форма на затършувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).