затърчавал

Речник на българския език

1. затърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затърчавал е производна форма на затърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затърчавал е производна форма на затърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

затърчавал е производна форма на затърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. затърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

затърчавал е производна форма на затърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).