затърсило

Речник на българския език

1. затърсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затърсило е производна форма на затърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затърсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

затърсило е производна форма на затърся (мин. деят. св. прич. ср. р.).