затърсел

Речник на българския език

1. затърсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затърсел е производна форма на затърся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затърсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затърсел е производна форма на затърся (мин. деят. несв. прич. м. р.).