затъпявало

Речник на българския език

1. затъпявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затъпявало е производна форма на затъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затъпявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затъпявало е производна форма на затъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. затъпявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

затъпявало е производна форма на затъпявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. затъпявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затъпявало е производна форма на затъпявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).