затъпчело

Речник на българския език

1. затъпчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затъпчело е производна форма на затъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затъпчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затъпчело е производна форма на затъпча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).