затъпчел

Речник на българския език

1. затъпчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъпчел е производна форма на затъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затъпчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затъпчел е производна форма на затъпча (мин. деят. несв. прич. м. р.).