затъпила

Речник на българския език

1. затъпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

затъпила е производна форма на затъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. затъпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

затъпила е производна форма на затъпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).