затъпил

Речник на българския език

1. затъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъпил е производна форма на затъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

затъпил е производна форма на затъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).