затъпели

Речник на българския език

1. затъпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

затъпели е производна форма на затъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. затъпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

затъпели е производна форма на затъпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. затъпели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

затъпели е производна форма на затъпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. затъпели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

затъпели е производна форма на затъпея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).