затъпеело

Речник на българския език

1. затъпеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затъпеело е производна форма на затъпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затъпеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затъпеело е производна форма на затъпея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).