затъпеел

Речник на българския език

1. затъпеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъпеел е производна форма на затъпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затъпеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затъпеел е производна форма на затъпея (мин. деят. несв. прич. м. р.).