затънтило

Речник на българския език

1. затънтило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затънтило е производна форма на затънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затънтило — мин. деят. св. прич. ср. р.

затънтило е производна форма на затънтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).