затънтила

Речник на българския език

1. затънтила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

затънтила е производна форма на затънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. затънтила — мин. деят. св. прич. ж. р.

затънтила е производна форма на затънтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).