затънтил

Речник на българския език

1. затънтил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затънтил е производна форма на затънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затънтил — мин. деят. св. прич. м. р.

затънтил е производна форма на затънтя (мин. деят. св. прич. м. р.).