затънтело

Речник на българския език

1. затънтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затънтело е производна форма на затънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затънтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затънтело е производна форма на затънтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).