затънил

Речник на българския език

1. затънил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затънил е производна форма на затъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затънил — мин. деят. св. прич. м. р.

затънил е производна форма на затъня (мин. деят. св. прич. м. р.).