затъжило

Речник на българския език

1. затъжило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затъжило е производна форма на затъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затъжило — мин. деят. св. прич. ср. р.

затъжило е производна форма на затъжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).