затъжил

Речник на българския език

1. затъжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъжил е производна форма на затъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затъжил — мин. деят. св. прич. м. р.

затъжил е производна форма на затъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).