затъжало

Речник на българския език

1. затъжало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затъжало е производна форма на затъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затъжало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затъжало е производна форма на затъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).