затъжал

Речник на българския език

1. затъжал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъжал е производна форма на затъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затъжал — мин. деят. несв. прич. м. р.

затъжал е производна форма на затъжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).