затъжавал

Речник на българския език

1. затъжавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъжавал е производна форма на затъжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затъжавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъжавал е производна форма на затъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затъжавал — мин. деят. св. прич. м. р.

затъжавал е производна форма на затъжавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. затъжавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

затъжавал е производна форма на затъжавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).