затъгувал

Речник на българския език

1. затъгувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъгувал е производна форма на затъгувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затъгувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъгувал е производна форма на затъгувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затъгувал — мин. деят. св. прич. м. р.

затъгувал е производна форма на затъгувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. затъгувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

затъгувал е производна форма на затъгувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).